galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
26 jul 2009, 0:29

Седмата 

  Poesía
1107 0 35

СЕДМАТА

 

След седем години зла зима помете

лъжите на седем лета.

Телата ни бяха оскъдно облечени,

душите - безкрайни крила.

Безкрайни пред края, без време, но вечни -

поехме по пътя натам,

където грешилите търсят безгрешност,

където е светлият храм

на жадното тяло и кротката мисъл,

на трудно простеното зло,

където кълнили са скритите истини...

И знае ли някой защо

по-скоро буквално, по-малко преносно,

се спънахме в седмия праг -

едва ли защото числото си носи

митично-мистичен заряд...

По пътя залезе последното слънце

на седмата пролет добра.

На жаркото лято последното зрънце

погребахме там, под снега.

И седмата зима дойде за разплата

сред късния летен кипеж.

Студена и строга, облече телата

и сипа в косите ни скреж.

Сега няма полет - върхът е далече,

но все още крачим натам -

безкрайни пред края, без време, но вечни

и всеки със себе си. Сам.

 

 

 

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??