Какъв си бил, дори
не искам да узная.
Достатъчно е, че гори
със пламък жив
прекрасната омая
във есенните ни
пастелни дни.
Каква ще съм,
не искам да те питам.
Дори на сън
в искряща синева
към твоите очи политам
а ти гориш ме
с огнени... слова.
Мигът сега
дошъл е като тласък.
Като ефирна,
приказна следа,
която отразява
своя блясък
в света на чистата... душа.
02.04.2008г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados