Седмото небе

22 ene 2013, 20:54

Poesía

473 0 2

Към седмото небе ми се прииска

да тръгна, ако може и сега,

ала земята здраво ме е стиснала

и гравитира моята мечта.

Щастието казват, че е пълно

единствено на седмото небе.

Заспивам със желания. Осъмвам.

Вместо с криле, съм само с две ръце.

Но как със тях сега да се подема,

за да достигна седмото небе?

Въпросът е подобен на дилема,

която битието ми кове.

Единствено в съня поемам курса,

усмихвам се когато наближа

и тъкмо от мечтата си да вкуся

будилникът разбива ми съня.

Аз имам цел и знам, че ще успея.

Пулсира с нея моето сърце.

Кръвта ми заразена е от нея.

България е седмото небе.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.