30 jul 2008, 11:10

сега... 

  Poesía » De amor
1230 0 14
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.

Сега е празно като стара къща
с копривен двор, нащърбена ограда,
стени, изтръпнали от незавръщане...
Били са дом - не могат да забравят.

Сега е болно като недописан стих,
угасващ полека в графа "безразличен".
Като лъжа на гърлото горчи...
Сега
е тихо,
болно,
късно
за обичане!

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??