Сега,
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад
(за да видя дали още ме следваш) -
сега е моментът да се преродя
и отново да потърся ласките
на вечния залез,
на нежния изгрев
и на туптящото в пулса ми море;
сега е времето,
в което отново да нарисувам
себе си без твоите краски
и да заживея в своя нов свят
от звуци и картини.
Вече се раждам...
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados