Ще ме прегърнеш ли сега,
след залеза и след мечтите!?
Ръката ми за малко да държиш,
след болката и след лъжите.
Ще ме изправиш ли сега,
пред пътя на мечтите!?
Ще ме научиш ли отново да вървя,
да вярвам във лъжите.
Ще можеш ли отново след това,
да ме погледнеш във очите!?
Ще бъда ли единствена сега,
когато съм еднаква със тълпите!?
© Петя Петкова Димитрова Todos los derechos reservados