Пак мълчиш, нали?
Очите ти гледат прощално...
и питат „Сега кой го боли"?
А за тебе може би това е банално.
Пак грешиш... Сълзи...
Душата стене до смърт...
а очите ми питат „ Кой го боли"?
И дали е грешна моята плът...
И усещам как се свечерява,
вътре в моето сърце...
и усещам... и усещам, но пък то остава,
обичайки и твоето зове!
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados