vega666 (Младен Мисана)
1700 14432
16 ene 2023, 0:16

Сега линея - сянка от въпроси 

  Poesía
979 17 9

Следя се сам в отчаяни минути...

дали съм по-отчаян от живота...?

Претърсих се в посоките нечути

и се открих в потъналата котва...

 

под морското ниво - в патина гъста

от наносите векове проспали

(и непробудени дори от земетръса

и от прегръдката на хиляди корали).

 

Така линея - сянка от въпроси,

след всеки отговор по-многобройни.

Неотговореното вчера бъдност носи,

нахлуло през коварните пробойни.

 

Тиктакат кукувици на Минерва

от кукумявката й странно вдъхновени.

Небето с метеори ме замерва -

праобраз на мечтите потопени.

 

Живея сън - сънят ми ме живее

(стандартен зов в предсмъртните стенания)

и чакам утрото отново да изгрее

от дулото на древни разстояния.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Живея сън - сънят ми ме живее

    (стандартен зов в предсмъртните стенания)

    и чакам утрото отново да изгрее

    от дулото на древни разстояния."

    Поздравления за стиха ти, Младене!
  • Прекрасен и много тъжен стих-стенание! Утрото е по-мъдро от вечерта!
  • Сърдечно благодаря на всички подкрепили скромния ми стих.
    Бъдете здрави и благословени и нека новата седмица е щастлива за вас!
  • Живея сън - сънят ми ме живее
    (стандартен зов в предсмъртните стенания)
    и чакам утрото отново да изгрее
    от дулото на древни разстояния. - от дулото на древни! Или на вечни! Минало, настояще и бъдеще са едновременни, ние усещаме само Сега, а те са реални и съществуват паралелно.
  • Това много ми хареса. Описал си го така както го чувстваш и то по-много въздействаш начин.
    Поздравявам те!
  • Страхотен стил и стих!
    Я горе главата, маестро!
  • Очарована съм от оригиналната метафоричност – цветна, изненадваща и дала блясък на мозайката от думи, с които изграждаш тематичното си внушение като автор! В това стихотворение ти си в стихията си, Младене! Пожелавам ти никога да не бъдеш "по-отчаян от живота", приятелю!👍
  • Сякаш времето, натежало от въпроси ни замерва от далечни разстояния и ни потапя дълбоко в различни състояния от които се чувстваме изморени. Толкова образно си описал стремежът, да си отговорим на много въпроси, но понеже това е все още невъзможно, се хващаме за утрото, което носи надежда. Младен, много дълбок, изпълнен с космически заряд стих.
  • "Небето с метеори ме замерва -
    праобраз на мечтите потопени"....Филигранно! Възхищавам се на перото ти, Младене! Метафори, образност, дълбочина! Поздравления!!!
    (Дочакай утрото и мечтай отново!)
Propuestas
: ??:??