Май не мога да бъда мечта,
че вися като камък на шия…
И горча…
Като жива вода
мога твоите болки да мия.
Да изчезвам в най-нежния миг,
да се връщам в най-тъжните мисли…
И когато нощта се смали
в ново утро и изгрев разлисти
да оставям към тебе следа -
две сълзи, дето спомени раждат…
Не, не искай да бъда мечта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse