1 sept 2007, 13:47

Сега си красива,но после боли... 

  Poesía
703 0 3
Ти съвест нямаш ли?
А болката дали познаваш?
И малко милост имаш ли?
Само на злото ли се подчиняваш?!  


Красива си, но толкова незнайна,

зад теб се крие дявол с ангелско лице,

усмивката ти, мила и потайна,

желае смърт на нечие сърце...


Kрасива си, но кой черното в тебе видя?

Красива си, но в своята игра опасна

и с другите, със себе си така се подигра,

а сляпа си, неземна, о, прекрасна...


Красива си, но в сълзите кристални

отново се е скрила злобата,

изтръгваща души страдални

и даваща на тях отровата...


Родила си се в тишината,

на мъжка ласка белези оставяш,

отхвърляш болка непозната

и ставаш, тръгваш, отминаваш...


А някой ден ще си изгубиш красотата,

за теб немислимото зло е, нали?

Ще страдаш, празна, превзета, саката,

сега си красива, но после боли...


А нищото пред теб ще чака,

зад теб коварни пъкъли руши,

предало теб и себе си на мрака,

на сенките, на мъртвите души...


Красива си, но някой ден ще си изгубиш красотата,

зa цялата болка много ще страдаш,

сълзи изкуствени горят в играта на съдбата,

но ти си силна... ставаш, тръгваш, отминаваш...

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??