Желаех те, остана си несбъднат блян. Сега тръгни! И моля те не се завръщай! Не искам във живота си лъжи... Щом бил си. Просто си отивай. Реката дето в мен брои мечти изтичайки към своето начало все някога и нея ще я отболи, но ще я тегли светлото обичане. Понякога ще отброява в спомени заченатите нишки на възкръсване. А друг път ще си спомня болката разпъната в стенание на кръстове. И някога навярно в своя бяг ще влее своят повик в тишината. Звънците ще запеят в звездопад със сбъднати видения във самотата. Повярвах ти с последното обичане на лятото опожарило в мен страстта... С дълбокото на тленното възкръсване между живота, и някъде между смърта. Не искам повече да ми се случваш. Боли ме. Как само ме боли... Обичах те! Все още те обичам! А безразличен си оставаш ти. И все така желая този спомен заченат в жаждата на скитащ лунатик.. Сега тръгни! В съня ми не се връщай! Не мога повече да те дописвам в стих.
Мила Джейни,ние сами се навиваме и се доверяваме сляпо, подвластни на чувствата. Лошото е, че колкото и да се парим и разочароваме от неразбиране и несподеляне на силата на обичта, пак грешим до безкрайност. Защото сме всеотдайни. Защото сме белязани да се раздаваме до край...
Прегръщам те...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.