На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах.
От плевнята се носи още дъх на слама...
до пра́га, столчето забравено видях,
дочух отнякъде гласът на мама.
И всичко се събужда. Пак съм тук. При тях.
При техните надежди и мечти…
Останали под времето и леден прах,
чрез моите деца, животът им ще продължи. ...