Седя си аз у ПИПИРУДИТЕ
и златнъ мисъл мъ усени,
събрахми са у село лудите
и дай ни саму да лудейми.
У другите села народа
копай, добитък рани,
а ний са прайме на работни
и само секс мичтайми.
Га додах тука първо, викам,
бре тиа хора се работат,
ту сервитутки ша са пишат,
ту вадят некъде картофи...
Ту селска баня ша отварят,
реформи секви уговарят,
па сетне кат' са укокорих...
въй, въй, въй... кви 'ора, божке!
Мъ то от кмета иде сичко,
в главъта има ногу фтички
и щот коконите го сакат,
обърнахме го на разврат.
За него само ще река,
че с тоз придизборен дибат,
у кърпа кметството си връзва,
ма сичко женско съ развърза.
© Яна Вълчева Todos los derechos reservados