Контурите на тялото й сгушено,
размива здрач, на дървената пейка.
Небето е враждебно и опушено
и вятърът проплаква - на жалейка.
Студени, мокри пръсти по косите й
и поп, избягал тичешком, от храма.
Свещицата догаряща на дните й,
живот ли е - димяща стиска слама.
Домът й - всъщност място за преспиване
и дворчето, отдавна разградено.
Децата й с билети за отиване
и връщане съвсем не отредено. ...