Селото се сурна, моме

21 ene 2011, 13:19

Poesía » Civil

513 0 5

Селото се сурна, моме,
селото се сурна...
Живо - полудяло, моме,
към града се втурна...
В хана Йовков, мила моме,
сказки не нарежда...
Няма я сред зима, моме,
Бялата Надежда...
Няма и каруци, моме,
колела да пеят...
Хурките - в музея, моме...
Хромелът - немее...
Няма я гората, моме,
с Хайтов си замина...
Нейде Талев, на небето,
калъпи тютюна...
Селото се сурна, моме,
мермер побеляло...
Изворче под бука, моме,
плаче на умряло...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2011-01-21T21:21:35+02:00

Прекрасно, Зем!!!
bohem

2011-01-21T19:38:55+02:00

Стихът е прекрасен, а да знаеш и колко си прав...
radenko (Радко Стоянов)

2011-01-21T18:57:44+02:00

Отлично, Красимире! Поздрав!
Laska (Ласка Александрова)

2011-01-21T14:36:37+02:00

Хубав стих!
rozza (Радка Миндова)

2011-01-21T13:31:45+02:00

Разкош!