severianin (Валентин Чернев)
417 677
7 abr 2013, 12:23

Селска нощ 

  Poesía
536 0 4

 

СЕЛСКА НОЩ

 

  

Зад мъртвите монети на неона,

край уличните лампи натъркаляни,

на орехите в дрипавите клони

нощта трепери, мокра и разкаляна.

 

Това е селска нощ – студена, глуха,

без блясъка на стъклени витрини,

нощта на совата, нощта на бухала,

нощта на самотата и на виното.

 

В такава нощ единствено огнището

е като светъл намек за сърдечност –

пулсира пламъкът, дошъл от нищото,

горещ и чист, нетраен като вечност.

 

А по баирите, но все по-близо,

уплашеното ехо се търкаля –

към селските дворове шумно слиза

безмисленият кикот на чакалите.

 

И кучетата в яростна наслада,

до сутринта ще лаят на синджирите,

и ще личат в калта покрай оградите

отчетливи и страшни вълчи дири.

 

Чакалите на глутници ликуват –

те знаят – тяхно ще е всичко тука.

Хайдушки свири вятърът, лудува,

в прозорците с корави пръсти чука.

 

Нощта е на чакалите по право –

тук вълча кожа всяка нощ намята,

а хора и дворове оредяват

и вече са до пояса в земята...

 

Отдавна всичко спи. Навън е глухо.

Просветва в тъмното като око камината.

Нощта на совата, нощта на бухала,

нощта на самотата и на виното...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели! На всички и за всичко...
  • "нощта трепери, мокра и разкаляна"!!!!!!Много хубаво... и тъжно!Думите са излишни...
  • За пореден път се замислих дълбоко, що за "Демиург" твори в Душата ти ???... И толкова ли е "САМА сред вълците"???...
  • Много силно стихотворение! Поздравления!
Propuestas
: ??:??