rudin (Иван Христов)
858 1444
13 ago 2011, 23:40

Селската гора 

  Poesía » Otra
477 0 4

Кътам спомен свиден в пътя си нелек

за кория наша, в селската гора.

Пазеше ни в бури, пазеше ни в пек

и над нея слънце сипеше зора.

 

Сенчести пътеки в нейните недра

са били отмора, карма и съдба.

Бродели хайдути - български чеда

под високи буки, в сенки на дъба.

 

Дядо там сечеше клонки със листа,

листници редеше на дървя с чатал

да изхрани стока в зимна белота

докато закука кукувич вокал.

 

Как ли се намери без сърце секач,

змийската верига стволите задра.

Напъни зловещи виха чак до здрач

и пред тях стопи се старата гора.

 

Бяха пощадили те едно дърво

корени забило в родната ни пръст.

Слънцето изгрява, палва зарево,

сянката му ляга до оброка с кръст.

 

Там се моля: нека да остане то,

да напомня вечно родовия дял

от гората стара,  над това село -

сякаш дядо сам е виснал ръста цял!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??