В наше село направиха път,
ама кусур му намери съседът.
Няма черта, сиреч ням ръб
и като килим се гледа.

Ходят по него всички овце,
сипят го с барабони.
Станка всяка сутрин мете,
чак пътят взе да се рони.

Вече когато захване дъжда,
имаме няколко гьола.
Попа си пълни светена вода
и я продава на хората.

Кмета във кметството кротичко спи.
Толкова - вика - от мене!
Щял да таксува, всеки който върви,
да се решали проблемите.

На кой е нужен път със пари?
Селото взе да роптае.
Като жалейка пътят лежи,
чак не и виждаме края...