СЕЛСКОСТОПАНСКИЯТ ТРУЖЕНИК
Надвиснали кат стряха черна,
прииждат облаци дъждовни.
Каква ли хала пак безмерна
видели би очи грижовни?
Прииждат облаци оловни.
Небето страшен трясък цепи.
В поле стопаните тревожни
събират ледни зърна с шепи.
Влага очите ми днес дразни.
Какви са тез порои ледни?
Усилия и труд - напразни,
а плодовете - непотребни.
Но скоро буря ще отмине.
Пак слънце весело ще пекне
и твойта болка ще премине,
окаяни, добри чавече.
Земята с поглед ти обгръщаш-
хранителницата ни скъпа наша.
Слуга при нея пак се връщаш
докрай изпил горчива чаша.
Такава е съдба човешка
в борба с природната стихия,
но не отказваш, макар тежка,
от своята си орисия.
Стихията - таз страшна сила,
донесла зло, в миг отминава,
а твоята надежда мила -
все да създаваш - си остава.
И ако трябва да решим
кой е от двама ви по-силен,
победата за тебе е, безимен,
заслужил я с труда си непосилен.
Затуй сега със тази ода
труда ти искам да прославя.
Той тъй е нужен на народа
и нашта почит заслужава.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados