Селянин

16 dic 2022, 10:37

Poesía » Filosófica, Civil

278 0 3

Той израсъл е някога на село, на нивата,

закърмен е там с мляко от своята майка.

Добър човек селянин раздава своята душа,

за хората, за близките си без да се вайка.

Сложи на рамото си дисагите той сега,

тръгна към града да дири своята жена.

Хубава жена но дали ще върти къщата,

не намери в село той такава добра мома.

А там в града сред многолюдната тълпа,

той се загуби, загуби себе си и същността.

Промени се, промени го и проклетата парà,

забрави за село, за нивата си и за рода.

А там го чакаха родна майка и баща,

и все поглеждаха те към пътната врата.

И чуха тропот и скочиха те веднага,

не беше вятъра сина им се прибираше сега.

В лицето му четяха те голяма тъга,

но усмивката му тя пак се завръща,

А на извора чакаше го хубава мома,

да и напие водата, да срещнат любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.