4 jun 2011, 20:49

Сенки 

  Poesía
400 0 0

СЕНКИ

 

Аз съм човек,

     но не живея по човешки

заради чужди

     хорски забежки,

бродещи на сенките

     в царството,

забравили за род, родина

     и другарството;

забравили да бъдат

     хора,

живеят скотски

     в коптора...

А копторът е потаен,

     зловещ -

невидима зловонна

     някаква пещ;

омотани с кълчища

    в краката,

кривят си цинично

     душата;

не виждат в небето

     звездите, Луната,

нито на утрото модро

     Зората...

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??