Откосите, като зелени вълни,
полягат след набега на косите.
Аромат се носи, в ноздрите струи,
последно дихание на тревите.
Морен денят след залеза си тръгва.
Вечерницата засиява след тях първа.
Нежно зефир погалва лицата,
полъхва в здрача, поклаща листата.
На прясно окосената ливаада
устройват щурците нощна естрада,
в танц се впускат светулки - искри,
сякаш небето слязло е с безброя звезди. ...