Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!
Жестоко срича огненото слово.
Огъва думите. Превръща ги в подкови.
Но куц се спъва в прахоляка конят.
Върхът на славата в подножие изровил!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Нови поетични успехи от мен!
2.Благодаря ти, Райна! Както винаги успя да предизвикаш в моя чита множество врити с това толкова оригинално и сякаш всеобхватно стихотворение. Трогнат съм от посещението ти!
3.Мерси Милко! Наистина Времето играе ролята на ВКС. И никой не може да избегне отсъденото от него!
Специален поздрав от мен!