Какво си ти "септември" -
свършек на жега
или хладно начало?!
Защо мислят те - гаден,
маркираш ни порив на есенен тракт,
а всъщност си топъл, красив и мелажен...
Богат си на цвят,
издухваш завеса от облачен акт,
вписваш романтика, 
жива семантика -
нюансни картини, живописен гигант...
Аз те усещам, разбирам,
в същността твоя навлизам
и си почивам
в шума на листопада,
развяна коса от вятърна каскада...
Чух нощес
сигнален повик
от който самотен,
наблизо бе,
събуди ме,
не смеех да погледна,
страхувах се
и беше странно
усещане спонтанно
- насред гора съм,
дели ме някаква тераса елегантно.
Любопитството ме изтерза,
страхът, обаче, надделя.
Останах си в леглото тъй безмълвна,
дълго борих се в съня...
Очите си на сутринта не мога да помръдна.
Септември си -
сюжетно изненадващ,
приказен, потаен...
Галантно галиш с топлина,
а можеш и да рониш сълза, след сълза...
В нежността ти миролюбие откривам,
подготвящо ни за студения сезон,
усещам го безкраен,
но пак е интересен,
след него идва пролет...
кръговрата нареден.