Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта
от стръмните пътечки на Балкана,
която ти – възпя като сълза
в окото на дъжда и урагана!
Обветрена. Сурова. И добра.
С момински смях и с облаче в косите.
Дошла да води – сватбени хора,
сред бъклици и гайди до Звездите! ...