Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам –
щом ме разплакват черешите.
Всичките дадох (да бъдете сити)
на две-три мравки предрешени.
Много си хубава. И бяла, бяла...
Политат ангелски облаци.
С теб сме родени да сме едно цяло,
нищо, че ни делят гробища.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados