Сетен час

Сетен смъртен час камбаната отмери,

                             безлюден тъжен град,

                                             луната стене.

   Осиротялото небе чедата си блудни,

                                          дири по земята,

                         само моята звезда не спи.

                         Трептящите от плач очи,

                                  само снимка, спомен,

                                          отлитащ силует.

                               А мойта жажда силна

            ни тръпката, ни пивото, ни нищо

                                             вече утоляват.

                          С бледи, мършави крака

                          танцува днес надеждата.

                    И дори и полъхът от вятъра

              изгубен не връща пак при мен

                                огнената светлина на

                                      скитащите ти очи.