18 ago 2009, 21:20

Сетен час 

  Poesía
639 0 1
Сетен час
Сетен смъртен час камбаната отмери,
безлюден тъжен град,
луната стене.
Осиротялото небе чедата си блудни,
дири по земята,
само моята звезда не спи.
Трептящите от плач очи,
само снимка, спомен,
отлитащ силует.
А мойта жажда силна
ни тръпката, ни пивото, ни нищо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Васикев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??