СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ

… уморих се да сея надежди,

а да жъна все вятър и дъжд.

Като мисля за дните си прежни,

нито злато натрупах, ни ръж.

Цял живот все на кривата нива

тътря своите празни мечти.

А животът от мен си отива! –

и към Нищото бясно лети.

Синовете нахраних ли с рими?

И щастливи ли бяха те с мен?

Из пространствата необозрими

накъся ми без тях моят ден.

И водица от извора пих ли?

Но горчилките свои изпих.

И пред Бога платих всички лихви! –

цял живот да се вихря на стих.

Хълтам в есени, все по-печални.

Кой бях аз във световната кал?

Просто – още един ненормалник,

спрял за миг – и след миг отлетял.

1 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.