СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж.
Цял живот все на кривата нива
тътря своите празни мечти.
А животът от мен си отива! –
и към Нищото бясно лети.
Синовете нахраних ли с рими?
И щастливи ли бяха те с мен?
Из пространствата необозрими ...