Покой в безкрайна синя шир, и храстите красиви, подобни на чемшир, и птици волни, сякаш вечно живи. Лъчите галят зелената трева, заспали са по нея кристални капцичи роса. Но ето, идва зима бяла, пелерини бели е развяла, и сякаш приказно вълшебство е това, кристални капчици роса, блещукат нейде из гората, и тръпнат нежно в тишината. Но пролет идва и снега топи се, а снежната кралица сред облаците скри се, запя чудесен славей, с красиво нежен глас, топи се всичко, ледовете танцуват нежен валс. Размрази се водопада и зашумя потока бърз, цветята разцъфтяха, пчелички зажужаха, събират цветен и уханен прах, че идва топло лято по това разбрах. И всичко пак е живо, кипи живот и мир, зелено е полето и синьо е небето, и птички пеят цветни и красиви, и всички са безкрайно пак щастливи. Но идва есента и капят пак листата, и малките пчелички отново се прибраха, и плисна силен дъжд красив сега, а сред него тишината роди се и дъга. Красива, разноцветна, страхотни цветове, за зимата подсказва, че ще дойдат снегове. Сезоните редят се, промяната кипи, но защо не си до мене да видиш всичко ти.