12 ene 2008, 7:44

Сезони 

  Poesía » De amor
556 0 10
СЕЗОНИ

Засмях се, че в дъха на сутринта,
усетих аз ПРОЛЕТТА.

Разминах се със красиво момиче,
но го настигнах и му подарих кокиче.

Тя ми подари усмивка
и копнееща въздишка.

И тръгнахме ръка в ръка,
аз, момичето и пролетта.

Дълго горещо ЛЯТО,
с любов и страст богато.

Моето момиче вече е жена,
жена и то каква!

В любовта и се раждам, умирам и възкръсвам,
и всички окови разкъсвам.

С нея вълшебни песни пея,
плача, лудувам и се смея.

ЕСЕН - пожълтели падащи листа,
пораснали са нашите деца.

Но под сребристата коса
на есенната ми жена,
аз виждам - красивото момиче,
на което подарих кокиче.

И отново ръка в ръка,
ще дочакаме и снега.

ЗИМА - чифт стъпки в снега,
два кръста, два гроба - пустота,
две празни гниещи тела.

А там в безкрая на вечността -
две сърца, едно кокиче - една душа.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??