Снежни бури ме посрещат,
вятърът с косите ми играе.
Ледени кристалчета се сипят тихо,
като балерини грациозно те прелитат.
Усещам танца им със всички мои сетива,
и сякаш в сън прекрасен аз вървя.
Не искам никога да свършва тоз прекрасен миг,
но знам - отворя ли очи, ще бъда в друг пейзаж красив.
Нежно слънцето ще грее, ще усещам полъх лек,
и ще посрещна със усмивка новината,
че дошла е пролетта в гората.
© Десислава Никова Todos los derechos reservados