17 ene 2008, 11:40

Сезони 

  Poesía » Otra
430 0 5
 

СЕЗОНИ

 

Тази пролет отмина внезапно.

Прецъфтяха дървета, цветя.

Аз научих горчивата истина,

колко кратка е тя - пролетта.

 

Идва лято и дългите нощи

пак ще минат в глъчка и смях.

А нозете на наш'те деца

ще се цапат във уличен прах.

 

Но загадка за тях ще остане

този свят със вековна съдба.

Как сезоните бързо менят се!

Как минава за нас младостта...

 

И защо във косите на татко

някой тайно е хвърлил брашно?

А на мама лицето й гладко

е надраскал със твърдо перо.

 

След години, когато настъпи

неизбежно за тях пролетта,

със венеца от спомени пролетни

ще ни сграбчи тогаз есента.

 

И макар че от детството още

си мечтая за есенен плод,

днес единствено само желая

да е дълъг сезонът живот!

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??