Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.
Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.
И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.
Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.
И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.
15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...