Преминах като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
безгрижно да нощува, от никой недокоснат!
И лятото горещо изведнъж пристигна някак,
от слънцето изгарящо жега пареше в гърлото!
Морето ми помогна да се спася от суетата
и до препускащото време да притихна уморена!
Сега поройната ми есен спокойно ме поглежда,
красив е листопадът с ценителка на самотата!
А зимата ми бяла от студ не се бои, ...