25 oct 2008, 12:10

"Сезони" 

  Poesía
533 0 6
"Сезони"

Събуждаме се в лятната омара
с тела преплетени и топли,
изпълнени с любов и вяра,
със спомен за вълни и лодки.
Морето ни нашепва думи нежни
в прегръдките на нощен бриз
и ако можем този миг да спреме,
ще е единственият ни каприз...
Есенното време ни обгръща
в жълто-керемедена премяна,
предстоят ни  нови срещи.
Сила имаме ли за промяна,
път, по който да се връщаме,
мисли нови или страсти,
в листопади се превръщаме,
пълни с шарени контрасти...
Зимата рисува своите кристали
върху запотените стъкла,
влажни от горещи длани,
от дъха на пареща уста.
Пак протягаме ръцете си,
за да търсим допир с други,
бягащата топлина припламва,
само в  погледи и в струни...
Избуяват пролетните чувства,
бързат да проправят път,
цветовете сладострастни -
устните замръзнали  топят.
Любовта нахлува с топла сила,
носи ме като река  след дъжд.
Искам в таз безбрежност пъстра
да остана аз завинаги със  теб...

на Ники

© Дидо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??