Сезоните на България

Juli777 (Стъклена)
6 17

4 ene 2015, 22:37

Poesía » Otra

905 0 3

От далечни предания

и от песни понесена,

в гроздов сок

и във багра на черга,

на опушена кухничка

сладки ухания

и калта във полето наесен.

Всичко спряло е

тихо, застинало някак си

в мрачна поза и тъжна гримаса.

Пада сняг над полето

и страшно, и бяло е

няма реч, няма стон нито песен.

Мълчаливо разтварят се

пъпките розови

и ухаят,

и носят надежда.

Зад полето, омарата

и на паяка преждата

чува се грохотът на водопада.

На полето от златото

и на реката от синьото

в женска плитка

и мъжка десница

се тъче нов килим

и е весело някак си

на хорото - таз вечна осмица.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Juli777 (Стъклена)

2015-01-05T09:30:23+02:00

Благодаря ви, дами, за изказаното мнение. За мен то е изключително ценно.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-01-05T07:10:20+02:00

Най-ми на душата -
"На полето от златото
и на реката от синьото..."
voda (Елица Ангелова)

2015-01-05T03:17:18+02:00

Ритмично и песенно.
Много ми хареса!