Невидим паяк фината си мрежа
край твоите очи безспир плете.
Когато в огледалото се вглеждаш,
тревогата като че ли расте.
Просветват бели нишки във косите.
Промъкналата се в очи тъга
във теб се настанява, без да пита...
Назад е миналото... А сега?...
Пък утрото навън е мръсно-сиво,
напомня ти, че идва нов сезон.
Назад са слънчевите дни красиви,
и има в туй неотменим резон... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse