Септември ще бъде май.
Гео Милев
/анамерично стихотворение/
Фризьорската магия с цвят на лава
в косата ми отрязана – боли.
С петна по роклята ми в слава плува
усмивка водолазна на Дали.
Чертата френска всъщност ми отива,
а Сена се процежда на зигзаг.
И има право диво да ревнува
очите ми припадащият мрак.
Развеселена от шума, достъпна,
с шансон под мишница и стъпки с ток,
по-остър и от злобата вертепна,
разнасям цвят и дъх горчив на "Vogue".
Пикáсо по галерии се губи
из дебрите бетонни на Мадрид.
В Париж е Пикасó, и с куп тегоби
под дъжд от погледи с кубичен вид.
Не се усмихва Мона Лиза – жали
раздаденото злато на Гоген.
Телата розови без жило жули
по-мек от светска суета сатен.
В мъглата с четка Рубикон не минах.
Сънувам Острови, но не в Париж.
Рисувам с думи. Минно неотменни.
И става май септември. Но в Мъглиж.
3.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=SkZdH0d02Zk
* "усмивка водолазна на Дали" – През 1936 г. испанският художник кубист и дадаист Салвадор Дали участва в сюрреалистична международна изложба в Лондон. Неговата лекция, озаглавена „Автентични параноични фантоми“, е изнесена, докато той носи дълбоководен водолазен костюм и шлем. Шлемът е трябвало да се развинти по някое време, защото не му достига въздух. Той обяснява: „Просто исках да покажа, че се спускам дълбоко в човешкия ум.“
** Vogue (Вог, на френски: мода) е американско модно списание, издавано от Condé Nast в 23 различни национални и регионални версии.
*** Пабло Пикасо – испански художник и скулптор кубист и сюрреалист, прекарал по-голямата част от живота си в Париж.
**** "раздаденото злато на Гоген" – визирам картината на Пол Гоген "И златото на техните тела".
***** Рубикон – река в Италия. По времето, когато Юлий Цезар бил проконсул, по закон имал право да оглавява войската само до пределите на Италия. Когато той пресича Рубикон през 49 г. пр. Хр., по всеобщо мнение на, 10 януари, той нарушава закона и военният конфликт става неизбежен. Според Светоний изрича известната фраза "Аlea iacta est" – Жребият е хвърлен, /Рубикон е минат/.
Не сложих звездички в текста на стихотворението, защото са много и биха натежали.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados