Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха.
Такъв си беше дядо. Обикновен селски шаман.
Черпеше щедро другарите. И ставаха чудеса.
На сутринта дядо беше обикновен човек.
Изкарваше кравата на паша и доеше козата.
На сутринта оздравелите пак се разболяваха.
Дядо беше магьосник. Но магията му траеше една нощ.
В казана ставаха чудеса. Ракията като злато се точеше. ...