(... Да те пречисти майката Земя...)

В гърдите ми поникнаха вековни дървета!
Сърцето ми в жилави лиани се обви!
В косите ми птици гнезда си изплетоха,
в краката ми кръглолика Луната се сви...

Ръцете ми рукнаха планински бързеи,
шурнали по скали, мушнали се край канарите...
Пръстите в бреговете вкопах и изхвърлих
венчалния пръстен на вятъра - без да го питам....

Нозете ми се сраснаха със земята,
корени пуснаха до огненото ù ядро!
Костите ми се стопиха и се вляха
във вездесъщия кръговрат „сега - било”...

Димът на кръвта ми се смеси с омарата,
дъхът ми попи светкавици и бури...
Мислите ми гръмнаха на заклятие с омаята
и ги запратих по вселенските кратери и урви...

Очите ми - ненагледали се и ненаплакани -
потънаха в езера, запалиха се в звезди,
вратата отвориха и смирено зачакаха
в своя храм сам Господ да се появи...