agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
17 jun 2009, 12:29

Шамар 

  Poesía » Otra
544 0 7

 

 

 

Оставям перото – 
ще търся късмета си  
другаде.
Оставям, защото
страхът ме оплита, 
защото обичам...
Защо ли се мамя? - 
ще плача до мрак.
Но нека се радват те –
другите...
И нека отпиват 
от чашата пак.
Отивам да търся - 
какво ли? –
във нищото...
Отивам да бъда 
различна от тях,
да взема обидата -  
сластна и тичаща,
да бъда прозрачна – 
дано не е грях...
Усмивка ще пари 
във вечен сумрак,
а призрачни думи
ще удрят... и чак
умът ще боли...
И нека е трудно,
сърцето да спи, 
да проси безумно 
насън...
В монашеско гумно
да вика за помощ,
а вън... да е затвор.
...
И нека е светъл
последният взор
в самотата - 
красива отплата 
за грозен кошмар.
Ще чакам позорно,
едничък шамар 
от съдбата...

 


© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??