Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.

Търсим се само с копчета,
пазим се от контакти.
Спряхме да каним гости,
сякаш сме артефакти...

Учим се в интернета,
плащаме си за чувства.
Рулетки въртим за късмети...
От празно преливаме в пусто...

Постваме битието
вместо да го живеем.
По нашите стъпки, детето
отучва се да се смее...

Болна е цялата нация
от тая болест коварна.
Шантава демокрация
от Видин към Варна...