Защо харесваш гнойната ми рана,
когато тя душата ми кълве?
Аз мога и безранен да остана,
но има ли безранни светове?
Защо когато мога да се моля
за някого, се моля все за мен?
Аз зная, че е Божията воля!
Животът е особен и студен.
Особен е, защото е различен.
Студен, защото е един.
Пред песента на всяка песен птича
можем само с гордост да мълчим.
Кога ще си отвориме очите
и бялото да наречеме цвят?
Нима решетки има пред мечтите,
които чакат, за да се родят?
Заспали сме пред себе си навярно
и хъркаме в забързания свят.
Реалността е шибана пералня,
в която мръсотиите личат.
Въпреки добрите препарати,
петната си остават все петна.
Прощавайте, народни депутати,
от вас съм шарка в моята страна!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados