Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá
под висналите клони
на старата ела –
съня ми ядно гони.
Почувствала вина,
изчезва в тишина.
Сълзи студени рони
в нахлулата мъгла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.