4 mar 2009, 6:56  

Чудесата се случват 

  Poesía » De amor
816 1 19

По криви пътища се влачех –

изгубвах се, намирах се...

И честичко самотна плачех,

по малко в себе си умирах.

 

Така изтекоха години.

Но в някакъв чудесен ден

една любов случайно мина,

поспря се и остана в мен.

 

Разплиска слънцето позлата –

оттука чак до хоризонта.

И станаха на вечно лято

в живота моите сезони.

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??