9 sept 2007, 21:04

Шепа прах 

  Poesía
555 0 4
Едно поле и нищо друго,
над него тишина и цветна пеперуда,
и плочи с имена, и кръстове от камък,
а камъкът жесток е, в него няма пламък.
С цветя в ръце и мъка във душата
върви човекът, страшна е съдбата.
Цветята вързани са във букет голям,
човек е силен, но сред кръстовете сам.
Не, не искам да повярвам във това,
букет цветя поднесъл съм на любовта.
Без жал погребал съм я вдън земя,
душата си изпратих в тъмни небеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??