Опрях ръцете си в земята,
за да почувствам как тупти.
Опрях и не очаквах
трева да станат.
Видях как детството отмина,
как падам в твоите нозе.
Видях как всичко туй замина,
отнесено от бурни ветрове.
Зарових пръстите в земята,
да търся минало там.
Но всичко бе отмито от
дъжд и вятър...
Посипах си главата с свежа пръст,
за да проникне тя във мен.
И силата да ми даде
да стъпя пак на кървави нозе.
© Ноел Todos los derechos reservados
красотата на чувството в този стих!
...да стъпя пак на кървави нозе...
И пътя си да извървя през болката и с любовта...
Прекрасен стих, Ноел, влезе в душата ми...
С много обич.