Слама постлах за свойте мечти,
не знаех, че лесно изгаря,
живота подпалва толкова много съдби,
само сламена пепел остава.
Човеците викат, плачът им се чува,
а моят шепот оглася полята.
Бурята спи под измръзнала шума...
онази, същата... дето ще коси душата.
Ще я чакам, ще я чакам да дойде,
та нали и на мене ми трябва орач,
да изтръгне всичко, да ме остави гола
и после да посея ново семе пак. ...