Шепота на тишината
Вик човешки, толкова ненужен,
защото светът се ражда в тишината,
вятърът шепти литнал над цветята.
Любимият шепне за любовта
и в ъгъла на тишината длани разгръща,
оплел се в твоята нежност
като в паяжина бяла.
В тихата нощ лилавият воал се разпуска,
с лекота обгръща снагата бяла и нежна.
Тихата усмивка спира в сърцето.
Тишина, тишина, изкуство в живота ...