И пак е май! И пак тринайсети,
/но не е петък за късмет/,
във ден фатален по случайност
родила съм се със адет*.
Приела ролята – момиче,
дарил ме Господ с балагини,
по облаците все да тичам
със две невидими криле.
Усмивката си да раздавам,
макар и често през сълзи,
повярвала, че се смирява
духът в усмихнати очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse